Неравенството е най-голямата опасност за демокрацията
В доста от страните в Европа има сериозен държавен бранш, който се ръководи не по-зле от частния
Петър Кънев, народен представител от БСП, председател на Икономическата комисия в 44-то НС
- Г-н Кънев, на 21 юли БСП представи плана си „ Визия за България “. Почти месец след представянето — какъв е ползата на вашите гласоподаватели към документа и какви са най-честите въпроси, които ви задават?
- Почти месец мина, откогато в НДК направихме съществено обсъждане на концепциите, заложени във „ Визия за България “. Интересът продължава да е доста огромен. Преди седмица с сътрудниците от ПГ на „ БСП за България “ обсъждахме, че не е неприятно материалът да бъде размножен с разновидности за противоположна връзка с нашите структури. Какво предизвика приемането на този документ за развитието на държавата ни? Истината е, че желаеме да предизвикаме спор в обществото. Голямата идея и цел за влизането ни в ЕС приключи през 2007 г. Вече 10 години ние сме членки и за нас стои въпросът какво постигнахме и къде сме. Особено в този момент след европредседателството този спор липсва в нашето общество. Всичко изглежда прекомерно розово, красиво и лъскаво, а истината е, че 10 години откакто влязохме в ЕС, България изгуби 1 млн. от своето население. Ако през 2007 г. покупателната ни способност беше 46% от средната за ЕС, в този момент, 10 години по-късно, тя е 49 %. Т.е. имаме само 3% растеж. Изключително невисок е по всевъзможни стандарти е средният ритъм на стопански растеж за последните 10 години — средно 2 %. Притеснява ме огромният дял на популацията с риск за бедност. Знаете, че в ЕС това е от около 20%, в България над 46%. Искам да се върна към едни думи, които цитирах в залата на НДК, когато представих част от икономическата платформа във „ Визия за България “. Тогава цитирах нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, който беше споделил, че неравенството е огромната опасност на демокрацията. Дойде един миг, в който ние би трябвало да започнем този спор и да забележим накъде ще вървим нататък. Последните години след влизането ни в ЕС, България затъна в нищоправене, в липса на промени. В доста сектори реформите са изключително значими. Опашката за здравни министри върви доста бързо.
- Визията предизвика коментари от парламентарните и извънпарламентарните партии. Критикуваха ви, че няма разчети за концепциите в документа. Как оценявате реакциите против плана?
- Първо БСП като втора политическа и съществена опозиционна мощ излезе с предложението за тази визия. Нормално е управляващите да се нахвърлят върху нея. Това е визия, не е Бюджет 2019 г., нито проектопрограма. Има много хрумвания в нея, на които и аз самият виждам скептично. Тази визия не е предложена, с цел да се одобри и гласоподава единомислещо, а да има спор по нея. Както виждате чисто секторно сътрудниците от „ Позитано “ започнаха да провеждат срещи с неправителствените организации. Две или три сходни срещи към този момент минаха. Есента ще бъде доста по-интересна, защото ни предстоят срещи със синдикати и работодателски организации, както и с браншови съюзи. Не виждам за какво се превъзбуждат някои сътрудници. Това не е бюджет. Като пристигна време да гледаме бюджета за 2019 г. в парламента, тогава ще имаме по-сериозни диспути във връзка с цифрите.
- Вие сте председател на Комисията по икономическа политика и туризъм към Народното събрание. Във „ Визия за България “ БСП предлага нов път към устойчив стопански растеж. Какво включва този път и каква дългосрочна перспектива дава той на страната?
- Много неща би трябвало да се пипнат и да се трансформират. Ние предлагаме един съвсем нов режим на управление на държавната собственост. Казваме повече държава там, тогава, където и когато това е необходимо. Истината е, че никой не е споделил, че държавното е по-лошо от частното, само че през последните години в България в българския език навлезе една нова дума „ бордовак “. Това са партийни приятели и без значение кой е на власт, те влизат в бордовете и добре си живуркат. Ние предлагаме управлението на държавните компании и фирмите с мажоритарно и държавно участие да бъде поставено на пазарен принцип. Австрия има над 40% държавна стопанска система, за какво във Франция може да бъде над 30%, да не приказваме за някои от северните държави, а при нас постоянно, когато се каже, че нещо е държавно, е неприятно и нещо, което е частно, е прекрасно. Има една сентенция, че държавният монопол е нещо отвратително, само че по-лошо от него може да бъде единствено частният. За страдание в последните години, изключително в общините, имаме едно огромно изкривяване по линията на по този начин наречения аутсорсинг, всичко това, което може да бъде печелившо за дадена община, обикновено се прехвърля на частни компании. Става въпрос за логистиките, инфраструктурата, чистотата и всичко останало. Има доста неща, по които желаеме да започнем дебата и да намерим консенсус в обществото. България сега е в един сравнително добър стопански цикъл. Над 70% от българската стопанска система е свързана с европейската. В Европа има един нелош растеж. Шегуваме се, че когато европейската стопанска система кихне, България се разболява, само че истината е, че растеж от 3.5–4%, които даваме на стопанската система ни, не са достатъчни. Изпревариха ни всички тези държави, с които преди 15 години бяхме почти на едно равнище: Румъния, Словакия, Полша. В момента те са много пред нас и ние сме притеснени, че нищоправенето и единствено говоренето до средата не ни водят. Проблемите ни се задълбочават и не вървим напред.
- Приложима ли е концепцията за по-голямо държавно присъствие в секторните политики, в частност стопанската система и какъв е образецът в други европейски държави в това отношение?
- Никъде в нашата визия не се приказва, че би трябвало да има национализация или да има нарастване на държавния сектор. Говорим, че и това, което сега го има като държавен сектор, се управлява зле. Управлява се многопартийно, неоптимално и в случай че желаеме да вървим напред, би трябвало да се подготви поправка в Закона за държавните компании. Трябва да се види какво ще вършим с тяхното управление. Те би трябвало да минат на различен пазарен принцип. Как е в Западна Европа? В доста от държавите в Европа има сериозен държавен сектор, който се управлява не по-зле от частния.
- Как ще постигнете задачата си в проектодокумента за стабилизиране на икономическите райони за обмисляне?
- Изоставането ни е доста огромно. Това е тематика, по която не съм експерт и мъчно бих могъл да навляза. В България се оформят три-четири до пет огромни мощни стопански конгломерата и става изпомпване на работна ръка, стопански и интелектуален потенциал към тях, не е добре за развитието на стопанската система. Затова ние ще желаеме в новия бюджет за 2019 г. специфична програма за районно развитие и обособени пера и параметри за развитието на тези райони.
- Във „ Визия за България “ е заложено да се премахнат концесиите на плажовете. Какво мотивира БСП да предложи тази мярка и какъв ще бъде резултатът от нея?
- Това примерно е една от мерките, за която аз имам избран скептицизъм, не поради това, че не е вярно. Знаете, че българите постоянно се оплакват от обслужването по българските плажове и непрекъснато ни се натяква какъв брой отлично е в Гърция, където концесии на плажовете няма. Там общините се занимават с този проблем. Наскоро четох, че сходна е обстановката в Турция и в Италия. Идеята е доста добра, неприятното е, че към този момент е много късно, с цел да тръгнем по този път. Големите плажни концесии са дадени за по 15–20-25 години и доста мъчно чисто правосъдно това може да бъде развалено и направено. Лично моето мнение и аз не веднъж съм го споделял с министър Николина Ангелкова и с вицепремиера Томислав Дончев там, където даден плаж има един концесионер, обслужващ туроператорите туробект, какъвто например е Албена, е естествено той да бъде даден на него. За плажове от вида на този в Царево или в Обзор, където има много туристически сътрудници, които го ползват, би трябвало да бъде общинска собственост. Това би трябвало да бъдат дружества, които да нямат право на облага, а да обслужват популацията и гражданите. Тази скица работи превъзходно в доста държави. Проблемът е, че много късно тази концепция се задейства, само че от време на време по-добре късно, отколкото в никакъв случай.
Интервюто е на Агенция „ Фокус ”
(заглавието е на ЗЕМЯ)
Петър Кънев, народен представител от БСП, председател на Икономическата комисия в 44-то НС
- Г-н Кънев, на 21 юли БСП представи плана си „ Визия за България “. Почти месец след представянето — какъв е ползата на вашите гласоподаватели към документа и какви са най-честите въпроси, които ви задават?
- Почти месец мина, откогато в НДК направихме съществено обсъждане на концепциите, заложени във „ Визия за България “. Интересът продължава да е доста огромен. Преди седмица с сътрудниците от ПГ на „ БСП за България “ обсъждахме, че не е неприятно материалът да бъде размножен с разновидности за противоположна връзка с нашите структури. Какво предизвика приемането на този документ за развитието на държавата ни? Истината е, че желаеме да предизвикаме спор в обществото. Голямата идея и цел за влизането ни в ЕС приключи през 2007 г. Вече 10 години ние сме членки и за нас стои въпросът какво постигнахме и къде сме. Особено в този момент след европредседателството този спор липсва в нашето общество. Всичко изглежда прекомерно розово, красиво и лъскаво, а истината е, че 10 години откакто влязохме в ЕС, България изгуби 1 млн. от своето население. Ако през 2007 г. покупателната ни способност беше 46% от средната за ЕС, в този момент, 10 години по-късно, тя е 49 %. Т.е. имаме само 3% растеж. Изключително невисок е по всевъзможни стандарти е средният ритъм на стопански растеж за последните 10 години — средно 2 %. Притеснява ме огромният дял на популацията с риск за бедност. Знаете, че в ЕС това е от около 20%, в България над 46%. Искам да се върна към едни думи, които цитирах в залата на НДК, когато представих част от икономическата платформа във „ Визия за България “. Тогава цитирах нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, който беше споделил, че неравенството е огромната опасност на демокрацията. Дойде един миг, в който ние би трябвало да започнем този спор и да забележим накъде ще вървим нататък. Последните години след влизането ни в ЕС, България затъна в нищоправене, в липса на промени. В доста сектори реформите са изключително значими. Опашката за здравни министри върви доста бързо.
- Визията предизвика коментари от парламентарните и извънпарламентарните партии. Критикуваха ви, че няма разчети за концепциите в документа. Как оценявате реакциите против плана?
- Първо БСП като втора политическа и съществена опозиционна мощ излезе с предложението за тази визия. Нормално е управляващите да се нахвърлят върху нея. Това е визия, не е Бюджет 2019 г., нито проектопрограма. Има много хрумвания в нея, на които и аз самият виждам скептично. Тази визия не е предложена, с цел да се одобри и гласоподава единомислещо, а да има спор по нея. Както виждате чисто секторно сътрудниците от „ Позитано “ започнаха да провеждат срещи с неправителствените организации. Две или три сходни срещи към този момент минаха. Есента ще бъде доста по-интересна, защото ни предстоят срещи със синдикати и работодателски организации, както и с браншови съюзи. Не виждам за какво се превъзбуждат някои сътрудници. Това не е бюджет. Като пристигна време да гледаме бюджета за 2019 г. в парламента, тогава ще имаме по-сериозни диспути във връзка с цифрите.
- Вие сте председател на Комисията по икономическа политика и туризъм към Народното събрание. Във „ Визия за България “ БСП предлага нов път към устойчив стопански растеж. Какво включва този път и каква дългосрочна перспектива дава той на страната?
- Много неща би трябвало да се пипнат и да се трансформират. Ние предлагаме един съвсем нов режим на управление на държавната собственост. Казваме повече държава там, тогава, където и когато това е необходимо. Истината е, че никой не е споделил, че държавното е по-лошо от частното, само че през последните години в България в българския език навлезе една нова дума „ бордовак “. Това са партийни приятели и без значение кой е на власт, те влизат в бордовете и добре си живуркат. Ние предлагаме управлението на държавните компании и фирмите с мажоритарно и държавно участие да бъде поставено на пазарен принцип. Австрия има над 40% държавна стопанска система, за какво във Франция може да бъде над 30%, да не приказваме за някои от северните държави, а при нас постоянно, когато се каже, че нещо е държавно, е неприятно и нещо, което е частно, е прекрасно. Има една сентенция, че държавният монопол е нещо отвратително, само че по-лошо от него може да бъде единствено частният. За страдание в последните години, изключително в общините, имаме едно огромно изкривяване по линията на по този начин наречения аутсорсинг, всичко това, което може да бъде печелившо за дадена община, обикновено се прехвърля на частни компании. Става въпрос за логистиките, инфраструктурата, чистотата и всичко останало. Има доста неща, по които желаеме да започнем дебата и да намерим консенсус в обществото. България сега е в един сравнително добър стопански цикъл. Над 70% от българската стопанска система е свързана с европейската. В Европа има един нелош растеж. Шегуваме се, че когато европейската стопанска система кихне, България се разболява, само че истината е, че растеж от 3.5–4%, които даваме на стопанската система ни, не са достатъчни. Изпревариха ни всички тези държави, с които преди 15 години бяхме почти на едно равнище: Румъния, Словакия, Полша. В момента те са много пред нас и ние сме притеснени, че нищоправенето и единствено говоренето до средата не ни водят. Проблемите ни се задълбочават и не вървим напред.
- Приложима ли е концепцията за по-голямо държавно присъствие в секторните политики, в частност стопанската система и какъв е образецът в други европейски държави в това отношение?
- Никъде в нашата визия не се приказва, че би трябвало да има национализация или да има нарастване на държавния сектор. Говорим, че и това, което сега го има като държавен сектор, се управлява зле. Управлява се многопартийно, неоптимално и в случай че желаеме да вървим напред, би трябвало да се подготви поправка в Закона за държавните компании. Трябва да се види какво ще вършим с тяхното управление. Те би трябвало да минат на различен пазарен принцип. Как е в Западна Европа? В доста от държавите в Европа има сериозен държавен сектор, който се управлява не по-зле от частния.
- Как ще постигнете задачата си в проектодокумента за стабилизиране на икономическите райони за обмисляне?
- Изоставането ни е доста огромно. Това е тематика, по която не съм експерт и мъчно бих могъл да навляза. В България се оформят три-четири до пет огромни мощни стопански конгломерата и става изпомпване на работна ръка, стопански и интелектуален потенциал към тях, не е добре за развитието на стопанската система. Затова ние ще желаеме в новия бюджет за 2019 г. специфична програма за районно развитие и обособени пера и параметри за развитието на тези райони.
- Във „ Визия за България “ е заложено да се премахнат концесиите на плажовете. Какво мотивира БСП да предложи тази мярка и какъв ще бъде резултатът от нея?
- Това примерно е една от мерките, за която аз имам избран скептицизъм, не поради това, че не е вярно. Знаете, че българите постоянно се оплакват от обслужването по българските плажове и непрекъснато ни се натяква какъв брой отлично е в Гърция, където концесии на плажовете няма. Там общините се занимават с този проблем. Наскоро четох, че сходна е обстановката в Турция и в Италия. Идеята е доста добра, неприятното е, че към този момент е много късно, с цел да тръгнем по този път. Големите плажни концесии са дадени за по 15–20-25 години и доста мъчно чисто правосъдно това може да бъде развалено и направено. Лично моето мнение и аз не веднъж съм го споделял с министър Николина Ангелкова и с вицепремиера Томислав Дончев там, където даден плаж има един концесионер, обслужващ туроператорите туробект, какъвто например е Албена, е естествено той да бъде даден на него. За плажове от вида на този в Царево или в Обзор, където има много туристически сътрудници, които го ползват, би трябвало да бъде общинска собственост. Това би трябвало да бъдат дружества, които да нямат право на облага, а да обслужват популацията и гражданите. Тази скица работи превъзходно в доста държави. Проблемът е, че много късно тази концепция се задейства, само че от време на време по-добре късно, отколкото в никакъв случай.
Интервюто е на Агенция „ Фокус ”
(заглавието е на ЗЕМЯ)
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ